Никаква гара за двама

Мда, май рядко пиша тук. Дори съм пропуснала да се похваля със специалната си награда от конкурса „Биньо Иванов“. А аз повод за хвалба не пропускам. 🙂

Никаква гара за двама

Ако почна да пиша за теб, ще е с пръски от думи,
да попиват в хартията още преди да ги видя.
Ще си купя отнякъде трезва, загрижена гума –
неброените срички да бъдат за нея обида.

Ще премитам стиха си от всички разнежени букви.
Ще оглеждам внимателно крехките римни градежи,
да не стане така, че в някой куплет се пропукам
и надникне отвънка очето на малка надежда.

Ще подбирам старателно само уплашени рими,
да побягват, щом тръгне към тях мисълта ми.
Ще те вплитам в сюжети с остър арктически климат,
с недомислени релси и никаква гара за двама.

Ако почна да пиша за теб, ще е без запетаи,
преди първия ред ще съм сложила вече точка.
Ще дописвам стиха по бюра в запечатани стаи.
Но, разбира се, всъщност изобщо не смятам да почвам….

09.10.2016

Advertisements

Още иде вятър

Много рядко публикувам чужди стихотворения. Това май е едва второто. Правя го, защото ми се вижда тъжно и срамно това стихотворение да е познато само като текст на ФСБ. При цялата ми огромна любов към тази група. Тъжно и срамно е, че чичко Гугъл не е и чувал за стихотворението на Калин Донков „Още иде вятър“. Което е писано дълго преди песента и си има свой живот. А Калин Донков, поне според моето скромно мнение, е един от най-великите ни съвременни поети. В моята лична Света троица със сигурност нямира място. 🙂

Още иде вятър

Както страдаме от грипове
и целуваме от скука –
иде вятър. И напипва
във живота ни пролука.

Както вярваме във слухове
и навиваме обиди –
въздух в стаите избухва.
Иде вятър! Още иде…

Сепнато от сладък спазъм,
вдига времето камшика.
Песента, която пазим,
вятър ще я тананика.

Диша ласкаво злодеят.
Няма прошка и защита.
И косите ми се веят.
И душата ми отлита.

Калин Донков

 

Сънчо

Долита до кухнята Сънчо от другата стая –
далечната песен, сънувала твоето детство.
Кръжи над брашното, внезапно ти става безкрайно
и шепа безгрижни стафиди замесваш в кекса.

В рисувана хижа полека заспива моментът.
Домът ти и той, уж разсеян сред пластове време,
докрай се побира в топлия чайник с мента,
и в Сънчо заслушан, току сред два тона задреме.

Сега имаш ехо от песен и то разкрасява
с глазура от скреж загорелия пай на мрака.
Намира бурканче с очакване в шкаф от забрава
и с бъдеще пълни съдините до похлупака.

А Сънчо старее, забравя и текста обърква.
За сън било време, щом нямаш безгрижни стафиди.
За сън било време, щом вече е тъмно отвътре
и детският смисъл на думата „дом” си отиде.

Щади ни склерозата, Сънчо,така че приспивай
момента и тези предчувствия за нещо старо.
А аз и долапът с надежда и сладко от сливи
в съня ти ще лъхнем подобно на ментова пара…

Жило

„Не чакай, забрави ме вчера.”
„Блус”, Калин Донков

Понеже този свят ме влюбва
във себе си, а е неверен,
преди докрай да го загубя,
не чакай, запомни ме вчера.

Бях цяла, ала днес е късно.
Ветрецът вече ме намери.
Преди съвсем да ме разпръсне,
че чакай, събери ме вчера.

Бях разказ, а остана сричка
от мен в небесните тефтери.
Навярно гума ме обича.
Не чакай, прочети ме вчера.

Дори и както съм се скрила,
прашец съм между сенки пчелни.
А има споменът и жило.
Не чакай, забрави ме вчера…

26.05.2015 г.

Кришна

 

Събудих се, а Господ беше прал
и облаците на простора бяха бели.
Дали почистваше дома си преди бал
или планираше морета и недели?

И уж домът му беше още пуст,
а до тавана бе препълнен с пролет,
която всеки вятър знае наизуст
и рецитира между голите тополи.

Предчувствия за балния сезон
си търсеха подслон в ума на Кришна.
И шумолеше в празния салон,
незрима още, роклята на вишна.

Мечтана вероятно във пчелин,
от пчелен сън изпаднала в салона,
бе вишната със пърхащ кринолин,
с парфюм от мед и слънчева корона.

Недосънуван още този сън,
пайети сипе, губи си хастара.
От бала е останал глъхнещ звън
и шепа вишнев цвят на тротоара.

А Кришна, докато пчелите спят,
краде съня им, зида и разтуря.
И се върти край Него този свят
на облаци сапунени мехури…

04.04.2015