Сънчо

Долита до кухнята Сънчо от другата стая –
далечната песен, сънувала твоето детство.
Кръжи над брашното, внезапно ти става безкрайно
и шепа безгрижни стафиди замесваш в кекса.

В рисувана хижа полека заспива моментът.
Домът ти и той, уж разсеян сред пластове време,
докрай се побира в топлия чайник с мента,
и в Сънчо заслушан, току сред два тона задреме.

Сега имаш ехо от песен и то разкрасява
с глазура от скреж загорелия пай на мрака.
Намира бурканче с очакване в шкаф от забрава
и с бъдеще пълни съдините до похлупака.

А Сънчо старее, забравя и текста обърква.
За сън било време, щом нямаш безгрижни стафиди.
За сън било време, щом вече е тъмно отвътре
и детският смисъл на думата „дом” си отиде.

Щади ни склерозата, Сънчо,така че приспивай
момента и тези предчувствия за нещо старо.
А аз и долапът с надежда и сладко от сливи
в съня ти ще лъхнем подобно на ментова пара…

Жило

„Не чакай, забрави ме вчера.”
„Блус”, Калин Донков

Понеже този свят ме влюбва
във себе си, а е неверен,
преди докрай да го загубя,
не чакай, запомни ме вчера.

Бях цяла, ала днес е късно.
Ветрецът вече ме намери.
Преди съвсем да ме разпръсне,
че чакай, събери ме вчера.

Бях разказ, а остана сричка
от мен в небесните тефтери.
Навярно гума ме обича.
Не чакай, прочети ме вчера.

Дори и както съм се скрила,
прашец съм между сенки пчелни.
А има споменът и жило.
Не чакай, забрави ме вчера…

26.05.2015 г.

Кришна

 

Събудих се, а Господ беше прал
и облаците на простора бяха бели.
Дали почистваше дома си преди бал
или планираше морета и недели?

И уж домът му беше още пуст,
а до тавана бе препълнен с пролет,
която всеки вятър знае наизуст
и рецитира между голите тополи.

Предчувствия за балния сезон
си търсеха подслон в ума на Кришна.
И шумолеше в празния салон,
незрима още, роклята на вишна.

Мечтана вероятно във пчелин,
от пчелен сън изпаднала в салона,
бе вишната със пърхащ кринолин,
с парфюм от мед и слънчева корона.

Недосънуван още този сън,
пайети сипе, губи си хастара.
От бала е останал глъхнещ звън
и шепа вишнев цвят на тротоара.

А Кришна, докато пчелите спят,
краде съня им, зида и разтуря.
И се върти край Него този свят
на облаци сапунени мехури…

04.04.2015

Край на приказка

В памет на Тери Пратчет

„Значи го няма? И го няма никъде?
А никъдето колко е голямо?”
Един коварен, неповярван край на приказка
промъква се към ланкърския замък.

Maграт пропада, губи си опората,
коса и плащ усеща недалеко.
В котлето вижда шарлатански корени
като в ума на здравомислещ лекар.

А Гита Ог изгаря пая с кестени
и бяга при удобната склероза.
Есме пък търси оцелялата посестрима,
която още вярва в аква-захароза.

Точно тогава нещо фъсва в тъмното –
сякаш метла във полет се издига,
сякаш излиза вятър пред разсъмване
или пък някой някъде прелиства книга?

И ето че Маграт размахва меча си,
изчезва плащът и отстъпва краят.
А той ли? Вече пренаписва вечното
и с баба Вихронрав си пие чая…

14.03.2015

krainaprikazka

Къща без пролука

Докато ябълки незримо се пекат
във дом от дух канелен обитаван,
над печката се свежда този свят,
подушва аромата и се сгрява.

Сега светът е толкова голям,
че в кукленската къща си живее,
която цял живот опитвам да създам,
за да приспивам страховете в нея.

И да поднасям неизвестното в сервиз,
във който всеки чай е меден и невидим.
Да бъде всяка преходност каприз
под покрива с пастелни керемиди.

Добавям към пастела аромат
и вече имам къща без пролука,
в която ябълки незримо се пекат,
а зимата отвън напразно чука…

13.02.2105

https://i1.wp.com/oblacite.free.bg/KyshtaBezProlukaApplePieHarvestJanetKruskamp.jpg