Сънчо

Долита до кухнята Сънчо от другата стая –
далечната песен, сънувала твоето детство.
Кръжи над брашното, внезапно ти става безкрайно
и шепа безгрижни стафиди замесваш в кекса.

В рисувана хижа полека заспива моментът.
Домът ти и той, уж разсеян сред пластове време,
докрай се побира в топлия чайник с мента,
и в Сънчо заслушан, току сред два тона задреме.

Сега имаш ехо от песен и то разкрасява
с глазура от скреж загорелия пай на мрака.
Намира бурканче с очакване в шкаф от забрава
и с бъдеще пълни съдините до похлупака.

А Сънчо старее, забравя и текста обърква.
За сън било време, щом нямаш безгрижни стафиди.
За сън било време, щом вече е тъмно отвътре
и детският смисъл на думата „дом” си отиде.

Щади ни склерозата, Сънчо,така че приспивай
момента и тези предчувствия за нещо старо.
А аз и долапът с надежда и сладко от сливи
в съня ти ще лъхнем подобно на ментова пара…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s