За първи път публикувам стихотворение, което не е мое, но искам да стигне до повече хора.
Плуват къщи.
Бродя аз, до коляното в памет.
Нечии дядовци
всяка тухла са редили, сякаш златна е.
Нечии баби
са посадили череши и астрички.
Нечии татковци
са ловили на червей шаранчета.
Нечии майки
пъпчета под дърветата са заровили.
Мяучат котки,
изпоплашени милички котета.
Плуват патици
и се озъртат някак уплашено.
Кучешка следа
залива водата, следата се отпечатва.
Плуват кръстове.
Къде ще се скрият пишат ни мъртвите.
Кряскат птици:
Ние няма къде да се връщаме!
Плуват животи,
вливат се в море от безнадеждност.
Дете тича
и влачи осакатеното свое детство.
Всички ние крещим.
Светът все така играе на гоненица.
Плуват къщи,
изтръгват из корен нашите спомени.
Олена Пшенична, 06. 06. 2023
Превод от украински: Албена Стаменова
Островът на Фьон 