Плуват къщи…

За първи път публикувам стихотворение, което не е мое, но искам да стигне до повече хора.

Плуват къщи.

Бродя аз, до коляното в памет.

Нечии дядовци

всяка тухла са редили, сякаш златна е.

Нечии баби

са посадили череши и астрички.

Нечии татковци

са ловили на червей шаранчета.

Нечии майки

пъпчета под дърветата са заровили.

Мяучат котки,

изпоплашени милички котета.

Плуват патици

и се озъртат някак уплашено.

Кучешка следа

залива водата, следата се отпечатва.

Плуват кръстове.

Къде ще се скрият пишат ни мъртвите.

Кряскат птици:

Ние няма къде да се връщаме!

Плуват животи,

вливат се в море от безнадеждност.

Дете тича

и влачи осакатеното свое детство.

Всички ние крещим.

Светът все така играе на гоненица.

Плуват къщи,

изтръгват из корен нашите спомени.

Олена Пшенична, 06. 06. 2023

Превод от украински: Албена Стаменова

Среди ноември

Някаква странна Коледа
още среди ноември.
Готик елхи – тополите –
с гарвани украсени.

Някакво ширно усещане:
ражда се малка безкрайност.
И ѝ измисляш дрешките,
стопляш ѝ детска стая.

Паркът ухажва зимата
с рими за бивши сезони.
Свраки крадат му римите
и оживяват по спомен.

Паркът е пълен с лакомства:
хапки залутано време.
Цвят на рачел и на праскови,
вкус на горчиви бадеми.

После сумрак в тополите
свива безкрая до семе.
И си отива Коледа
още среди ноември.

Езерно стихотворение

Не мога да запазя този миг,
а само да го вдишам и издишам.
Такъв пастелен езерен светлик
не зная как се снима или пише.

Не зная как се пише светлина,
която плавно ходи по водата.
Подгъват всички думи колена
и чезнат във угасващото лято.

Опиташ ли да пишеш лист след лист
вода как става вино и опива,
ще станеш непризван евангелист,
в чиито думи Словото застива.

А този миг е крехък и е свят.
Преди да свърши, вече е предишен.
Не можеш да запазиш този свят,
а само да го вдишаш. И издишаш…

Медено и гъсто

Така е медено и толкова е гъсто,
че искаш да живееш на дървото.
Деня докосваш и облизваш пръсти.
Растеш на апетит и на охота.

И искаш от мига на мед и лято
да си направиш меденки незрими,
които да ти връщат аромата
и смисъла да хранят цяла зима.

Така че се захласваш под липите
и дишаш до предела на ума си.
До дъно. С лакомия. Ненаситно.
Така е медено и толкова е гъсто…

Сините недели

Небето плава в синята неделя
на плавни и високи платноходки
Един ветрец ти праща за постеля
и  в него мисълта заспива кротко.

Така дълбок и бистър днес е юни,
че ти се иска да се гмурнеш в него,
по облаците му да го целунеш
и да отплуваш в топлата му нега.

И вече знаеш – сините недели
със този свят те свързват… И те връщат…
Един ветрец ти пращат за постеля,
едно дърво за покрив. И си вкъщи…

Никаква гара за двама

Мда, май рядко пиша тук. Дори съм пропуснала да се похваля със специалната си награда от конкурса „Биньо Иванов“. А аз повод за хвалба не пропускам. 🙂

Никаква гара за двама

Ако почна да пиша за теб, ще е с пръски от думи,
да попиват в хартията още преди да ги видя.
Ще си купя отнякъде трезва, загрижена гума –
неброените срички да бъдат за нея обида.

Ще премитам стиха си от всички разнежени букви.
Ще оглеждам внимателно крехките римни градежи,
да не стане така, че в някой куплет се пропукам
и надникне отвънка очето на малка надежда.

Ще подбирам старателно само уплашени рими,
да побягват, щом тръгне към тях мисълта ми.
Ще те вплитам в сюжети с остър арктически климат,
с недомислени релси и никаква гара за двама.

Ако почна да пиша за теб, ще е без запетаи,
преди първия ред ще съм сложила вече точка.
Ще дописвам стиха по бюра в запечатани стаи.
Но, разбира се, всъщност изобщо не смятам да почвам….

09.10.2016

Още иде вятър

Много рядко публикувам чужди стихотворения. Това май е едва второто. Правя го, защото ми се вижда тъжно и срамно това стихотворение да е познато само като текст на ФСБ. При цялата ми огромна любов към тази група. Тъжно и срамно е, че чичко Гугъл не е и чувал за стихотворението на Калин Донков „Още иде вятър“. Което е писано дълго преди песента и си има свой живот. А Калин Донков, поне според моето скромно мнение, е един от най-великите ни съвременни поети. В моята лична Света троица със сигурност нямира място. 🙂

Още иде вятър

Както страдаме от грипове
и целуваме от скука –
иде вятър. И напипва
във живота ни пролука.

Както вярваме във слухове
и навиваме обиди –
въздух в стаите избухва.
Иде вятър! Още иде…

Сепнато от сладък спазъм,
вдига времето камшика.
Песента, която пазим,
вятър ще я тананика.

Диша ласкаво злодеят.
Няма прошка и защита.
И косите ми се веят.
И душата ми отлита.

Калин Донков

 

Сънчо

Долита до кухнята Сънчо от другата стая –
далечната песен, сънувала твоето детство.
Кръжи над брашното, внезапно ти става безкрайно
и шепа безгрижни стафиди замесваш в кекса.

В рисувана хижа полека заспива моментът.
Домът ти и той, уж разсеян сред пластове време,
докрай се побира в топлия чайник с мента,
и в Сънчо заслушан, току сред два тона задреме.

Сега имаш ехо от песен и то разкрасява
с глазура от скреж загорелия пай на мрака.
Намира бурканче с очакване в шкаф от забрава
и с бъдеще пълни съдините до похлупака.

А Сънчо старее, забравя и текста обърква.
За сън било време, щом нямаш безгрижни стафиди.
За сън било време, щом вече е тъмно отвътре
и детският смисъл на думата „дом” си отиде.

Щади ни склерозата, Сънчо,така че приспивай
момента и тези предчувствия за нещо старо.
А аз и долапът с надежда и сладко от сливи
в съня ти ще лъхнем подобно на ментова пара…

Наградените от поетичния конкурс „Добромир Тонев“ 2015

Казват, че скромността краси човека, ама аз явно ще си ходя грозна.

 

 

Хербарият на една фейщица

Ако на някого му е интересно да научи как изглежда хербарият на една фейщица и се чуди що за чудо са това фейщиците, може да открие хербария онлайн, както и в книжарница „Български книжици“. 🙂